След сутрешният дъжд в Котор потеглихме към Будва, най-посещавания курортен град в Черна Гора. Бяхме минали през него на идване от България, но не можахме да видим кой знае колко, за това бяхме решили да му отдадем подобаващо внимание, а както впоследствие се оказа, на няколко пъти се връщахме в Будва, защото това място просто ни очарова.
На път за Будва спряхме край Адриатическо море и направихме по няколко снимки за спомен, а после се отбихме в малък манастир, намиращ се южно от пътят Котор – Будва (около 25 километра). В самия манастир имаше паркирана кола, която ужасно много наподобяваше превозното средство на монахинята от един от филмите с Луи дьо Фюнес. Продължавайки по пътя към Будва (от едната му страна има огромна пропаст, която свършва на плажа до Адриатическо море) видяхме голяма тълпа хора, които се бяха събрали и гледаха надолу в пропаста.
Вторият ден от пътешествието ни в Черна Гора бе свързано със сутришна разходка в Котор - определено очарователен град с приятна крайбрежна улица, палми, други средиземноморски растения, красиви къщи и високи хълмове за фон. След разходката по крайбрежната улица последва и разглеждане на стария град.
Старият град на Котор прилича много на Дубровник (за тези от Вас, които са били там). Естествено е доста по-малък и не толкова изящен, но за сметка на това крие в себе си някаква средиземноморска екзотика и весело настроение.
Целият стар град е пълен с магазини, които продават не чак толкова стари стоки. Останалите къщи са превърнати в пицарии. Това беше и голямата ми мъка в Черна Гора, 90% от заведенията за хранене са пицарии.
