Имах шанса да бъда един ден в Дубровник и бях запленен от него. Този град е бил почти унищожен през 1991 - 1992 година, но с подкрепата на Юнеско към 2005 година, по-голямата част от щетите са възстановени.
Старият град се намира в крепост, където могат да се видят невероятно красиви сгради, а от стените и се вижда по-голямата част от града, яхтеното пристанище и голяма част от красотите на Дубровник.
Не случайно той се води за едно от най-примамливите пристанища за яхти в Средиземно море, а редица известни личности го предпочитат за лятната си почивка.
Почивки в Дубровник се организират от редица туроператори, но може би особено голям чар има в това да идеш неорганизирано и сам да опознаеш града. За останалото говорят снимките и видеото.
След нощувката в Патра, на сутринта продължихме нашето пътуване до остров Закинтос и по-точно до хотел Глория Марис. Пътят между Патра и пристанище Килини е малко над час с кола. На самото пристанище се оказа, че няма места за първият ферибот и се наложи да изчакаме около два часа за следващия. За това Ви препоръчваме ако ползвате фериботи в Гърция да правите предварителни резерации, когато е възможно.
След пристигането ни на остров Закинтос, ние потеглихме към хотела ни - Глория Марис. Откриването му ни забави леко, но определено си заслужаваше. Изгледа от терасата на стаята ни бе невероятен, а целият хотел бе залят със зеленина, палми и множество птички, които чуруликаха постоянно. Плажът се намираше точно под хотела, бе покрит с тъмен пясък, а водата бе топла. Интересното бе, че Йонийско море там е доста плитко и на близо 70-80 метра навътре, нивото бе под човешки ръст. Водата е невероятно чиста, а гледката красива.
Точно срещу хотела ни се намираше остров Маратониси (острова на костенурките), а малко в ляво от него на една скала имаше нощни клубове. В близост до хотела (около 2 км) се намира курортното селище Лаганас, което е пълно с нощни барове и млади британци.
В самия хотел имаше приятен басейн, а до него тераса точно над морето. За останалото, нека говорят снимките и видеото.
Тази година решихма да почиваме в южната част на Гърция - на остров Закинтос. Пътят до там е доста дълъг и ние решихме да го разделим на две части, до Патра, където щяхма да пренощуваме и на сутринта да продължим.
Потеглихме около 5 часа сутринта от София и прекосявайки относително бързи разстоянието до границата с Гърция, с изненада установихме, че паспортният контрол там е улеснен значително и за по-малко от 3 минути преминахме границата.
След което се отправихме в посока Солун, откъдето щяхме да продължим по магистралата за Атина и да се отклоним към Патра около Термопилите.
Важно е да знаете, че по част от магистралите в Гърция се заплащат такси, които са от порядъка на 2-3 евро (за участък) или по магистралата за Атина, ние платихме около 18 евро в магистрални такси, плюс още 12 евро за преминаване на моста преди Патра. Това в последствие се оказа не най-доброто решение, защото магистралата през Янина (към Игуменица), все още е безплатна.
Пътищата в Гърция са доста по-добри от българските, а и голяма част от тях са магистрали. Пътуването до хотел Родини край Патра продължи около 11 часа. Той бе разположен на брега на залива, брега му бе каменист, а в него работеше българин на име Стоян, който бе сервитьор. Просторната тераса с великолепен изглед към морето бе достатъчно примамлива за да прекараме вечерта на нея. Ако посещавате тази част от Гърция, запасете се със сериозни количества спрейове срещу комари, защото там наистина има страшно много.
Хотел Родини сам по себе си е приличен, но цената от 30 евро на човек на вечер в двойна стая е сякаш малко повече, за условията, които предлага.
Можете да видите снимки от хотели и терасата му в албума по-долу, както и видео от плажа пред хотела.
Само сега, Семеен Хотел Спортна17 предлага на своите гости нощувки за 7 лв. на човек. Офертата важи при резервирането на стая от поне двама души за 3 или повече от 3 ношувки. За повече информация пишете на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. или посетете сайта ни: http://www.sportna17.eu
След сутрешният дъжд в Котор потеглихме към Будва, най-посещавания курортен град в Черна Гора. Бяхме минали през него на идване от България, но не можахме да видим кой знае колко, за това бяхме решили да му отдадем подобаващо внимание, а както впоследствие се оказа, на няколко пъти се връщахме в Будва, защото това място просто ни очарова.
На път за Будва спряхме край Адриатическо море и направихме по няколко снимки за спомен, а после се отбихме в малък манастир, намиращ се южно от пътят Котор – Будва (около 25 километра). В самия манастир имаше паркирана кола, която ужасно много наподобяваше превозното средство на монахинята от един от филмите с Луи дьо Фюнес. Продължавайки по пътя към Будва (от едната му страна има огромна пропаст, която свършва на плажа до Адриатическо море) видяхме голяма тълпа хора, които се бяха събрали и гледаха надолу в пропаста.
Вторият ден от пътешествието ни в Черна Гора бе свързано със сутришна разходка в Котор - определено очарователен град с приятна крайбрежна улица, палми, други средиземноморски растения, красиви къщи и високи хълмове за фон. След разходката по крайбрежната улица последва и разглеждане на стария град.
Старият град на Котор прилича много на Дубровник (за тези от Вас, които са били там). Естествено е доста по-малък и не толкова изящен, но за сметка на това крие в себе си някаква средиземноморска екзотика и весело настроение.
Целият стар град е пълен с магазини, които продават не чак толкова стари стоки. Останалите къщи са превърнати в пицарии. Това беше и голямата ми мъка в Черна Гора, 90% от заведенията за хранене са пицарии.
През месец май 2009 имахме удоволствието с двама приятели да посетим Черна Гора и Хърватска за няколко дни. Това определено бе едно от най-вълнуващите пътувания, които съм имал, може би заради начина, по който бе организирано и осъществено.
На 8 март 2009 година се бяхме събрали група познати и решихме по време на Гергьовден да отидем в чужбина на почивка, или по-скоро на обиколка. След внимателен анализ на възможностите, бе взето спонтанно решение да идем до Черна Гора с кола. Следващата стъпка бе да намерим къде да спим. Още на 8-ми срещу 9-ти март, успях да се свържа чрез skype с мой приятел от Черна Гора и имахме резервиран апартамент в Котор, град на Которският залив, до Адриатическо море. И така на шега, имахме организирано пътуване... почти.
Ходенето до Милано бе част от есенната програма за разходки из Европа. С нея приключих и обиколките за 2009 година, които включваха Черна Гора, Хърватска, Венеция и естествено Милано. Бе планирана и разходка до Виена, но за съжаление авиокомпанията фалира.
Ходихме в Милано през последният уикенд на ноември, а билетите за полета до Бергамо (летище в близост до Милано) бяха резервирани около два месеца преди това. Също и хотела. 22 Марзо (или Марцо) бе приятно място в близост до центъра на Милано, или казано направо - на 10 минути с трамвай. Цената бе повече от добра, а и на фона на евтините самолетни билети, които имахме, благодарение на WizzAir, уикендът в Милано се очертаваше като едно сравнително евтино изживяване. Само така се очертаваше.
Съвсем наскоро ходих до Венеция, където заедно с приятели изкархме три чудесни дни. Благодарение на наличието на нискотарифни авиокомпании и в България, вече можем да си позволим по-често да се разхождаме до подобни места. Ние летяхме с WizzAir (с нов Airbus A320) до летище Тревизо, на около 1 час с автобус от Венеция. Полетът е около два часа и минава над Сърбия, Босна, Хърватска и Италия.
Самолетните билети бяха купени около два месеца преди пътуването и струваха около 80 лева на човек (двупосочен), което бе идеална цена. От летище Тревизо има автобуси до автогарата на Венеция, които струват по 6 евро в едната посока или 10 евро в двете (връщането трябва да бъде в рамките на 7 дни).
