Когато през 2007 година с група приятели решихме да идем на Тасос, това имаше предистория. Въпреки огромното ми желание да почиваме в Черна Гора, имаше обективни причини това да не може да се случи, а именно, че колата с която щяхме да пътуваме нямаше валидна застраховка за страни извън ЕС. Колата бе на лизинг и сключването на подобна застраховка щеше да отнеме доста време и пари. Поради тази причина, а и страха от летене на един от групата, жребият бе хвърлен – Гърция. Аз обаче бях инат и исках да не бъде просто една почивка в Халкидики, а поне една идея по-разнообразно изживяване.
До тогава никога не бях ходил на остров, а идеята ме изкушаваше. След кратко проучване, намерих евтин хотел в Пефкари, Тасос. Хотелът се описваше като обграден сред борове, на първа линия до плажа и сред спокойно обкръжение. Хотелът се казваше Esperia.
След сутрешният дъжд в Котор потеглихме към Будва, най-посещавания курортен град в Черна Гора. Бяхме минали през него на идване от България, но не можахме да видим кой знае колко, за това бяхме решили да му отдадем подобаващо внимание, а както впоследствие се оказа, на няколко пъти се връщахме в Будва, защото това място просто ни очарова.
На път за Будва спряхме край Адриатическо море и направихме по няколко снимки за спомен, а после се отбихме в малък манастир, намиращ се южно от пътят Котор – Будва (около 25 километра). В самия манастир имаше паркирана кола, която ужасно много наподобяваше превозното средство на монахинята от един от филмите с Луи дьо Фюнес. Продължавайки по пътя към Будва (от едната му страна има огромна пропаст, която свършва на плажа до Адриатическо море) видяхме голяма тълпа хора, които се бяха събрали и гледаха надолу в пропаста.
Вторият ден от пътешествието ни в Черна Гора бе свързано със сутришна разходка в Котор - определено очарователен град с приятна крайбрежна улица, палми, други средиземноморски растения, красиви къщи и високи хълмове за фон. След разходката по крайбрежната улица последва и разглеждане на стария град.
Старият град на Котор прилича много на Дубровник (за тези от Вас, които са били там). Естествено е доста по-малък и не толкова изящен, но за сметка на това крие в себе си някаква средиземноморска екзотика и весело настроение.
Целият стар град е пълен с магазини, които продават не чак толкова стари стоки. Останалите къщи са превърнати в пицарии. Това беше и голямата ми мъка в Черна Гора, 90% от заведенията за хранене са пицарии.
През месец май 2009 имахме удоволствието с двама приятели да посетим Черна Гора и Хърватска за няколко дни. Това определено бе едно от най-вълнуващите пътувания, които съм имал, може би заради начина, по който бе организирано и осъществено.
На 8 март 2009 година се бяхме събрали група познати и решихме по време на Гергьовден да отидем в чужбина на почивка, или по-скоро на обиколка. След внимателен анализ на възможностите, бе взето спонтанно решение да идем до Черна Гора с кола. Следващата стъпка бе да намерим къде да спим. Още на 8-ми срещу 9-ти март, успях да се свържа чрез skype с мой приятел от Черна Гора и имахме резервиран апартамент в Котор, град на Которският залив, до Адриатическо море. И така на шега, имахме организирано пътуване... почти.
