След сутрешният дъжд в Котор потеглихме към Будва, най-посещавания курортен град в Черна Гора. Бяхме минали през него на идване от България, но не можахме да видим кой знае колко, за това бяхме решили да му отдадем подобаващо внимание, а както впоследствие се оказа, на няколко пъти се връщахме в Будва, защото това място просто ни очарова.
На път за Будва спряхме край Адриатическо море и направихме по няколко снимки за спомен, а после се отбихме в малък манастир, намиращ се южно от пътят Котор – Будва (около 25 километра). В самия манастир имаше паркирана кола, която ужасно много наподобяваше превозното средство на монахинята от един от филмите с Луи дьо Фюнес. Продължавайки по пътя към Будва (от едната му страна има огромна пропаст, която свършва на плажа до Адриатическо море) видяхме голяма тълпа хора, които се бяха събрали и гледаха надолу в пропаста.
През месец май 2009 имахме удоволствието с двама приятели да посетим Черна Гора и Хърватска за няколко дни. Това определено бе едно от най-вълнуващите пътувания, които съм имал, може би заради начина, по който бе организирано и осъществено.
На 8 март 2009 година се бяхме събрали група познати и решихме по време на Гергьовден да отидем в чужбина на почивка, или по-скоро на обиколка. След внимателен анализ на възможностите, бе взето спонтанно решение да идем до Черна Гора с кола. Следващата стъпка бе да намерим къде да спим. Още на 8-ми срещу 9-ти март, успях да се свържа чрез skype с мой приятел от Черна Гора и имахме резервиран апартамент в Котор, град на Которският залив, до Адриатическо море. И така на шега, имахме организирано пътуване... почти.
