Може би е излишно да казвам, че всички, които бяхме решили да почиваме заедно бяхме уморени от дългият работен сезон и това което искахме бе: лежане, почивка, лежане, спане. Не искахме бурни партита или шумни курорти, а нещо по-спокойно. За това и хотелът ни се стори изключително привлекателен.
След близо седмица, тръгнахме около 8 часа сутринта и относително безпроблемно достигнахме до границата, там за наша изненада минахме по-бързо, дори отколкото очаквахме и се отправихме смело към Кавала и Керамоти, откъдето щяхме да хванем ферибота за Тасос. След известно объркване в Кавала, намерихме правилният път и достигнахме Керамоти по обяд. Там за наша изненада имаше огромна опашка от автомобили, които чакаха за ферибота. Нашето чакане отне близо 2 часа, за да се натоварим успешно на кораба и да отпътуваме към Тасос. А той отдалеч изглеждаше примамливо.
Сякаш скала обрасла с дървета насред морето се без изправила пред нас, когато забелязахме Тасос. Островът не изглеждаше много голям, но колкото повече приближавахме, толкова по-внушителен изглеждаше. Всички на ферибота сякаш отиваха на почивка.
Когато акостирахме на пристащето в Тасос, сякаш се разочаровахме за миг, всичко изглеждаше доста западнало, но това моментно чувство се изпари, след като се качихме на колата ни и навлязохме в град Тасос (известен повече като Лименас), най-големият на острова. Потеглихме в посока Пефкари, а навсякъде по пътя ухаеше на маслини. Плътен, силен аромат, който възбуждаше въображението ни за мечтаната почивка.
Пефкари бе на може би 20 километра от пристанището на Тасос, а когато влизахме в него изглеждаше като къмпингово селище. Не бе особено голямо, но носеше чара на дивото.
Хотелът наистина бе заобграден от борове, с прекрасна градина, люлеещи се хамаци (за сядане), а стаите бяха поносими. След кратка почивка седнахме в бара на хотела, за да установим с изненада, че цените бяха повече от добри, а плажът буквално на няколко метра. Слънцето вече залязваше и не можахме да се му се насладим, но залезът бе красив.
Прекарахме вечерта в бара, където ни обслужваше Яни – барманът вечер в заведението, който говороше малко английски, но напълно достатъчно, за да ни разбира.
На следващата сутрин закусихме в хотела (в цената бе включена закуска +обяд/вечеря, по избор), след което се отдадохме на слънчевите лъчи. Плажът бе каменист, но чист, а шезлонгите и чадърите на значително по-достъпни цени от тези в българските курорти. Освен това имаше достатъчно място, всеки да разположи свой чадър, който в близост се продаваше за 5 евро.
Следващите дни прекарахме в една от най-истинските почивки, които съм имал, защото в Пефкари нямаше кой знае колко забавления, а повечето ресторанти и барове затваряха в 12 часа. С изключение на този в нашият хотел, който работеше до 2.
Отделихме един ден и за да посетим град Тасос, където бе по-населено, имаше нощен живот и много млади хора. Не се задържахме обаче дълго, защото в Пефкари ни харесваше. Харесваше ни спокойствието, тишината и липсата на твърде много хора.
За седем дни в Тасос прочетох няколко книги, отдадох се на почивката в нейният класически вид, а вечерите прекарвахме в интересни разговори в бара под боровете. Сякаш това бе възможност да прекарам с приятелите си повече време в разговори, отколкото някога бяхме имали до сега.
Някой от нас изгоряха, други почерняха, но всички си починаха чудесно в тази една седмица на остров Тасос. На връщане минахме и през Кавала, който ни очарова със спокойствието си и красивите улици, алтернативният ни маршрут след това, включваше второстепенни пътища в Гърция, където можеха да се видят същите тези фермери, които блокираха след това границата с България. Тогава обаче, те работеха.
Прибрах се от остров Тасос отпочинал, само за да замина за Белгия няколко дни по-късно.
