Потеглихме на 1 май от София, с Хюндай Соната, бяла на цвят, малко багаж, зарядно за телефони (за кола), токоизправител за кола (ток от запалка към стандартен контакт), една торба сандвичи, много усмивки и дъжд. Бяхме решили да минем през Сърбия, с донякъде нестандартен маршрут през Ниш, Крушевац и Нови Пазар. Пътят до Ниш не бе особено приятен, но все още бяхме свежи. Успяхме да минем границата сравнително бързо. След което поехме към Крушевац и минавахме през китни сръбски села. В Крушевац се отбихме на юг и оттам започна един безспирен път на завои, тесен път и бавна скорост. Въпреки това, пътят бе живописен. Когато достигнахме до Нови Пазар с учуда видяхме, че този град сякаш е по-скоро в Косово, отколото в Сърбия. Много албанци, джамии и квартали, които по-скоро приличат на гета. Пътят след Нови Пазар до границата с Черна Гора бе меко казано лош, а самата граница между двете държави от сръбска страна представлява двама гранични полицая на пътя.
При влизането в Черна Гора бяхме изненадани от еко такса от 10 евро за това, че влизаме с автомобил, а през първите 50-60 километра пътят остана все така лош. След което навлязохме в дефилето на река, което бе изключително красиво и стръмно. По пътя имаше може би над 100 тунела, докато достигнахме до Подгорица. Изглежда сравнително малък, но много спретнат и красив град. Останахме около 30-40 минути, за да починем и продъжихме в посока Котор. За съжаление пътят до Котор бе осеян с множество ремонти и предвижването бе бавно и донякъде изнервящо. Така, около 7 часа вечерта, зърнахме за пръв път Адриатическо море, в близост до Будва. Будва впоследствие се оказа основната ни дестинация по време на престоя ни в Черна Гора. Половин час по-късно, ние вече бяхме в Котор и се настанихме в приятен апартамент на чудесната цена от 40 евро на вечер (за целият апартамент).
Не се колебахме дълго да излезем в центъра на Котор и да разгледаме града. Чудесна дълга крайбрежна улица, палми и други растения, които и до ден днешен си остават неизвестни за мен, както и невероятна крепост – това бе Котор. Във вътрешността на крепостта съществува град в града или старата част на Котор. Малки, тесни улички, калдаръми и един чар, който може да се почувства само в тази част на света. Хората до един усмихнати и изключително любезни, някой говорещи английски език, а с други разбирайки се на балкано-славянски. Трудно ми е да опиша комуникацията ни с тях по по-добър начин.
В старата част на Котор има редица заведения, повечето от които пицарии, а тук-там и някой малък бар (за не повече от 10-20 човека). Точно тези малки барове придаваха очарование на нощен Котор. Музиката навсякъде бе или последните хитове, които въртят западноевропейските телевизии и радиостанции, или алтернативна, може би от последните десет години.
Там се срещнахме и с моят приятел, благодарение на когото успяхме да резервиваме апартамента. Неговите разкази през цялата вечер ни накараха да се замислим за редица неща: той бе участвал във войната в Босна, във войната с Хърватска и бе посветил не малка част от младините си на участието на тогавашна Югославия във военни конфликти.
Въпреки това, той бе ведър, положително настроен човек, който ни обясняваше за причините, Черна Гора да се отдели от Сърбия, както и за икономиката на самата страна.
Вечерта приключи с няколко наздравици, а ние се прибрахме в нашия апартамент и починахме от дългия, но пълен с емоции ден.
Следва продължение...
