Разстоянието от Бергамо до Милано взехме за около един час с автобус, като слязохме на централната гара на Милано. Оттам започнаха и някои временни проблеми, а именно, че макар да знаехме с какъв автобус трябва да продължим, оказа се, че бе изключително трудно да разберем от къде точно тръгва този автобус, а впоследствие да намерим и билети. Милано специално в това отношение въобще не е приятелски настроен към туристите.
Въпреки забавянето, около 20:00 в петък бяхме в хотела, където ни изненадаха, че тъй като сме закъснели, те вече са си удържали първата нощувка от банковата ми карта. Това не беше проблем, защото е стандартна практика за повечето нискобюджетни хотели. Петък вечерта приключихме с вечеря в типична пицария и чакане да мине 22 часа, за да си купя цигари от автомат, без да ми се налага да имам италианска лична карта.
На следващата сутрин станахме рано, за да закусим и започнем разходката в самият град. Всъщност основната разходка, която планирахме специално за Милано бе... по магазините. На закуската в хотела се оказа, че почти целият хотел е пълен с българи, което показваше сериозното текучество на туристи от България към Европа през последните 2-3 години.
Закуската в хотела бе на прилично ниво (дори добро, предвид цената на хотела, 35 евро на човек на вечер). След нея, с трамвай стигнахме бързо пред катедралата в Милано, една от не чак толкова многото забележителности в града. Самата катедрала е огромна и внушителна, макар да е внушителна с размерите си и склуптурите от външната и част, а не чак толкова с изящество отвътре. В самата катедрела има огромни картини, а витражите са с различни библейски сюжети. Но в сравнение с катедралата Сан Марко във Венеция, тази в Милано някак бледнееше, нямаше това изящество и дори ако искате кич.
След разходката из катедралата на Милано се качихме и на нейния покрив. Качването бе по ужасно много стълби, за да стигнем до самия покрив и да видим, че от другата страна е имало... асансьор. Въпреки това, бяхме спестили по 3 евро, тъй като качването с ансансьор бе 8 евро, а пеша, само 5. От покрива на катедралата се вижда голяма част от центъра на Милано и гледката наистина е хубава.
След катедралата последва съществена обиколка по централните магазини на Милано. А те там са много. С учудване установихме, че цената на бельото в Милано е по-ниска от тази в София, а качеството несравнимо. Другите стоки бяха основно на същите цени като в София, но изборът, разнообразието и качеството безспорно превъзхождаха нашите молове. След няколкочасово обикаляне на магазините и покупка на различни дрехи и аксесоари, решихме да се върнем към по-културната част от пътуването и се разходихме до двореца на дуковете на Милано - е, оставихме влизането за следващия ден. Разходихме се и до Santa Maria della Grazie, или казано по-просто, църквата, в която се намира „Тайната вечеря”, нарисувана от Леонардо да Винчи. Но и нея планирахме да посетим на следващият ден. След значителна обиколка из не чак толкова централните части на Милано, решихме да отидем и да видим и техния канал. Използван в миналото за превоз на товари, в днешно време той се оказа един пресъхнал канал, пълен с тиня и мръсотия. Нямаше нищо очарователно в него. Прибирането към централната част бе повече от забавна, защото бе свързана с обиколка с трамвай на крайните квартали на Милано, до последната метростанция (нещо като Обеля в София). Тази част на Милано въобще не изглеждаше толкова очарователна, колкото центъра.
Вечерта прекарахме в обиколка на бутиковите магазини, в една по-малка уличка в центъра (или както я кръстихме ние, улица Долче и Габана, те имаха само 5-6 магазина на нея). Луис Вютон, Хюго Бос, Армани, Версаче, предимно Долче и Габана и огромни магазини, с по няколко стоки в тях. Портфейли за по 2,000 евро, дамски чанти за по 6,000 евро. Това бе типичното за тази иначе малка уличка в центъра на града. За съжаление не успяхме да си харесаме нищо от тази улица и така и не си купихме нещо от нея.
Преди да се приберем в хотела вечеряхме в малко ресторантче в центъра, а след това се отдадохме на заслужена почивка.
В неделя пакетирахме куфара си, закусихме и преди да излезем с жалост установихме, че вали дъжд. За щастие, нашият хотел предлагаше безплатни чадъри на посетителите и ние заехме един, за да продължим с разходките. Стартирахме с посещение на „Тайната вечеря” (имайте предвид, че си бяхме закупили билети онлайн, още от София). Честно казано, наистина изглежда красиво, но аз поне не останах ахнал, с отворена уста. Може би, защото просто не разбирам от изкуство.
Последва дворецът на дуковете, който бе интересен (особено историческият музей), но и той бледнееше в сравнение с двореца на доджите във Венеция. Въпреки това Ви препоръчвам да го посетите. Дворецът е огромен, залите са високи, а в една от тях има и прекрасна картина на Микеланджело. Целият дворец е пълен с различни склуптори и картини.
Последва нова обиколка по магазините, едно истиниско италианско кафе и потегляне обратно към София. В сравнение с Венеция, цените в Милано направо бяха ниски. Особено в заведенията. Определено е град, който е интересен за разглеждане, но не мисля, че си струва да му се отделят повече от два дни.
Ако искате обаче да обновите гардероба си, поръчайте си свърхбагаж за самолета, вземете всички кредитни карти и си отделете поне седмица, за да разгледате всички магазини в Милано.
